връх Вежен и посещение на множеството хижи в Тетевенския Балкан
местността Костина (лобното място на Г. Бенковски
къща-музей на Васил Левски в с. Голям Извор
Троянският манастир
Гложенски манастир
националната изложба на народните художествени занаяти в с. Орешак
Природонаучният музей в с. Черни Осъм
курортното селище Шипково
-
връх Вежен и посещение на множеството хижи в Тетевенския Балкан
Връх Вежен е най-високият от Веженския масив (2198 м.) и седми по височина сред първенците на Балкана. Върхът представлява обширно заравнено плато. По основното било се движи и границата на един от най-големите резервати в “Централен Балкан” – Царичина. Тук, в района на Вежен, се намира единственият по-компактен горски масив от бяла мура. Видът се среща единствено на Балканския полуостров и Старопланинското му находище е най-северното в света. Освен това, на запад от Вежен може да се види и единственото находище на клек в Стара планина. От Рибарица удобни туристически пътеки водят и до двата съседни на Царичина резервати Боатин на югозапад и “Козя стена” на югоизток. От тук най-бързо се стига до хижите “Георги Бенковски”, “Ехо” и “Вежен. Истински рай за орнитолозите представлява защитената местност “Черният рът”, където може да наблюдавате разнообразие от птици.
-
местността Костина (лобното място на Г. Бенковски
ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ, Гаврил Груев Хлътев, 1841/44 - 12 май 1876 г. Деец на националноосвободителното движение, един от организаторите и ръководители на Априлското въстание в Четвърти (Пловдивски, Панагюрски) революционен окръг. Роден в гр. Копривщица. След ранната смърт на баща си (1848) напуска местното училище и става терзийски и абаджийски чирак. През 1866 г. вече е влиятелен абаджия, търгува в Мала Азия, пътува из различни райони на Османската империя. В началото на 1875 г. е в Букурещ. През лятото на с.г. се включва в подготовката за въстание през септември 1875 г. Участва в групата на Стоян Заимов, натоварена да подпали Цариград и да убие султан Абдул Азис, за да привлече вниманието на великите сили към Българския въпрос.
-
къща-музей на Васил Левски в с. Голям Извор
Село Голям извор се намира в планински район, на 15 км от Тетевен по поречието на р. Оселна. В района на селото са открити основите на древна римска крепост и керамични съдове от тракийско, римско и славянско време. Селото е основано през 13 век от киевски бежанци - първото му име е Киево или Киевски Извор, по-късно се преименува на Голям Извор. През септември 1872 Васил Левски основава първия революционен окръг в България в с. Голям извор и заради голямата му активност, Апостолът го определя за Първи окръжен революционен комитет в Българско. На 12 декември 1872 Левски пише писмо до окръжния център в Голям извор, в което казва: „Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.“
-
Троянският манастир
Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично” лежи около 10 км. югоизточно от стария балкански град Троян в полите на Стара Планина. Построен на около 400 м. надморско равнище, най-големият манастир в Балкана е ограден от красиви гори и р. Черни Осъм, която придава на мястото допълнителна привлекателност. Манастирският комплекс е много добре развит като туристическа атракция с множество магазинчета за сувенири, заведения и места за забавления наоколо. Първите следи от духовен живот в региона датират от 16-ти век или според някои дори още по-рано – от края на Втората българска държава (14-ти век), когато гр. Троян е създаден. Според манастирските хроники, пазени от незнаен монах, Троянският манастир е основан от отшелник, който идва на това място и си построява малка хижа няколко години след падането на Втората българска държава. Отшелникът бързо печели уважението на местните хора, които започват да го посещават за молитви и съвети. По-късно той построява и черква, посветена на Светата Дева. Между времето на създаването си и 1830-та година, манастирът преживява трудни времена, през които често е нападан и унищожаван, а монасите – избивани. Зависимостта на Троянския манастир от гръцките епископи в Ловешката епархия, които използвали земите и горите й за свое лично забогатяване, също създава неприятности за светата обител. Това е решено през 1830 г., когато делегация от монаси посещава Константинопол (днешен Истанбул), за да представи искане за духовна, административна и икономическа независимост на манастира.
-
Гложенски манастир
Гложенският манастир е разположен в живописна местност в северната част на Стара Планина. Въпреки името си, той е по-близо до с. Малък извор отколкото до съседното с. Гложене. Построен е върху възвишение и отдалеч наподобява замък. Според преданието манастирът е построен през 13-ти век, когато по тези места се заселва украинският княз Георги Глож с благословията на цар Иван Асен II. В близост до кръстеното на него село Гложене и река Черни Вит той основава света обител, посветена на Св. Георги Победоносец, икона на когото носи със себе си. Според легендата, скоро след основаването на манастира, иконата многократно е изчезвала от обителта, само за да бъде намерена по-късно на хълма недалеч от селото, на който се намира настоящият манастир. Това необяснимо ‘бягство’ на иконата е било изтълкувано от монасите като божи знак за това, че манастирът трябва да бъде преместен на хълма, което и те в крайна сметка правят в края на 14 век. За кратко време, двата манастира съществуват паралелно, свързани от тунел помежду си. Този проход е използван многократно от Апостола на свободата Васил Левски за бягство от турците. За съжаление тунелът е затрупан от земетресение през 1928 г. В манастира е живял и известният български книжовник Васил Друмев след като княз Фердинанд, който изповядва католицизма, постановява Друмев да бъде затворен там. В продължение на 15 месеца той изкарва на солена риба и вода, както и на скришом давани му провизии от милостиви монаси през незабележим отвор на тавана на стаята му. Васил Друмев е освободен след падането на правителството на Ал. Стамболов.
-
националната изложба на народните художествени занаяти в с. Орешак
На двеста метра от манастира в село Орешак, община Троян, се намира Националния панаир - изложба на народните художествени занаяти. В него се представят творбите на съвременни майстори на занаяти и приложни изкуства от цялата страна и от чужбина. Нова експозиция се открива всяка година през юни. В залите на Изложбата намират място изделия на съвременните майстори на художествените занаяти и приложните изкуства от цялата страна, често и гости от чужбина. Част от експозицията е базар. По предварителна заявка се организират демонстрации на майстори и дегустация на троянска сливова ракия.
-
Природонаучният музей в с. Черни Осъм
Природонаучният музей събира богата експозиция от препарирани животински видове, представители на фауната в Централна Стара планина: бозайници, птици, влечуги, насекоми. Създаден е от една любителска сбирка на учителя по биология в селото, подпомогнат от кръжок от местни ученици. В момента Музеят е богата илюстрация на животинския свят, място за запознаване на посетителите с природните богатства на района и за обучение в опазване на околната среда, парка и резерватите в планината. Работно време - всеки ден, 8 - 12 ч. и 13 - 16 ч. В селото се намира и ЕТНОГРАФСКА И ФОТО-АРХИВНА СБИРКА, представяща историческото развитие на селото, традиционни занаяти, известни събития от селската история, етнографски експонати.
-
курортното селище Шипково
Село Шипково се намира в северните склонове на Средна Стара планина, в гънките на Предбалкана, в източните склонове на Васильовска планина на 20 км западно от град Троян и на около 47 км югоизточно от Тетевен. Селото е разположено по долината на река Ръждавец – ляв приток на река Бели Осъм, в контактната зона на Национален парк “Централен Балкан”. Наименованието си село Шипково е получило от първите заселници, като преданията говорят, че селото е било обградено от шипкови храсти. Днешното село Шипково съществува от около 1630 година. Населението на селото наброява около 1100 души. Надморската му височина е 680 м.н.в., а курортът “Шипковски минерални бани” е на 700 м надморска височина и обхваща обща площ от 45000 декара. Село Шипково има умерено-континентален климат – прохладно лято и мека зима. Средната годишна температура за региона е 10 градуса. Свежестта и екологично чистата природа, неповторимото съчетание на вековни букови гори и различни видове иглолистни дървета, бистрите планински ручеи, кристално чистия въздух, чудните и неповторими скални образувания и пещери и лековитите извори правят село Шипково величествено и неповторимо, все по-търсено и посещавано място. В региона около Шипково се срещат редки дървесни видове, които представляват голям интерес за всички гости на селото и курорта. В района на курорта има много природи забележителности, туристически атракции, маршрути и еко-пътеки. По чудните планински масиви се срещат боровинки, къпини, диви малини и голямо разнообразие от гъби и лековити билки. В богатите ловни полета на шипковското землище добър прием намират ловците-туристи от България и чужбина. Тук се срещат: сърна, дива свиня, благороден елен, мечка, по-рядко вълк и други хищници. Прелитат и редки грабливи птици.